Ресторант ,,BreadStics"

Отидох до нас и се пpеоблякох набъpзо. Куин знаеше,че бях на косъм и бях възбуден до полудяване,но ме отряза. Офф.. Отидох пред заведението 5 минути по рано,като по пътя откраднах една червена роза. Когато Куин дойде и се усмихнах сякаш нищо не е станало и я целунах.
- Това е за теб.
Подадох и розичката и се усмихнах отново.
- Трябва да отбележа,че си много красива тази вечер.
Издокарах кривата си усмивка и я хванах за ръчичка.
- Да влизаме.
Влязохме в заведението и седнахме на една маса.

Каза ми,че и аз изглеждам добре. Засмях се.
- Амии да ти кажа,не се чувствам особено комфортно.
Отново се засмях,но опсле когато ме попита как е минал последния час се намръщих,но после изгладих изражението си.
- Амии добре. Час като час.
Сервитьорката ни донесе поръчките и аз бързо отпих от питието. Защо ми го причиняваше?
- Ти? Какво прави през това време,освен,чее се приготвяше.

- Предполагам е така.
Казах и и леко се усмихнах.
- След вечерята,може даа отидем да гледаме филм у нас или у вас.
Хванах леко ръката и и я погалих с палеца ми,като се усмихнах очарователно. Много рядко ми се случваше някоя да ме отрязва така. Не е честно!

- После ще минем през видеотеката.
Подхилих се. Имах надежди,че все пак,ще ми се отвори парашута и ще успея да и сваля дрехите довечера. Попита ме дали искам. Е,трябваше да се правя на романтик,така че..
- Няма да откажа.
Приведох се над масата с една мазна усмивка и зачаках.

-.- Щеше да е по-вкусно с целувка.
- Да,страхотни са.
Усмихнах се и отпих от питието си. Сервитьорката донесе и моята порция и се оттегли. Хапнах малко и я погледнах.
- Искаш ли?
Как ли щеше да реагира Фин сега,ако ни види? Знаех,че още я обича,но как да зарежа най-готината мацка? Няма начин!

Дали давам? Естествено.
- Ти как мислиш?
Подхилих се и боднах едно картофче с вилицата си и и го дадох малко примамливо,така че да дайде по-наблизо и я целунах набързичко.
- Не мога да спра да те гледам. Толкова си красива...
Направих замислена физиономия,взирайки се в нея.

- Тогава не ме изпускай.
Усмихнах се с кривата си усмивка и се облегнах назад. Иии да,подмазвач съм. Но накъде отива света без подмазване?
- Мила,аз не се подмазвам. Аз изтъквам фактите.
Намигнах и.

- Трябва да ме държиш здраво,за да не избягам.
Нахилих се самодоволно и изядох още едно картофче.
- Кажи ми какво не трябва да правя,за да не те изпусна красавице..
Приведох се леко напред към масата и и се усмихнах сладичко

- Зависи колко време ме държиш на сухо.
Погледнах я право в очите.
- Ако си по-добра и благосклонна към мен,може би ще зарежа другите момичета.
Усмихнах и се и изядох още две картофчета.

- Неее,просто всеки си има нужди и...
Погледнах я с лека усмивка.
- Ако искаме нашата връзка да е успешна,трябва да се задоволяваме един друг,нали?
Отпих от чашата си.
- Иначе може да изгубим интерес един към друг,а аз не искам да се случва това.
Направих тъжна физиономийка и после отново се усмихнах.
- Пък и обещавам,че няма да останеш незадоволена.
Повдигнах едната си вежда и се усмихнах.

Ооо да,Пък човече Гений се!
- Да платим и да си вървим.
Усмихнах и се като прехапах долната си устна и оставих някакви пари на сервитьорката.
- Хайде.
Изправих се и и подадох ръка. Излязохме отвън хванати за ръка и тръгнахме към видеотеката,въпреки,че на мен ми се искаше да почваме направо с най-важното. Всеки знаеше до къде ще стигнем.